Веднъж получих писмо от един баща, в което пишеше следното: „Умолявам ви от цялата си душа да ми покажете, ако знаете, път за възвръщане на здравето ми и така дарите със здрав баща страдащото ми с мен семейство.“ Преди това той ми описваше пътя на мъките си: От къпането в съдържаща радий вода, едно хронично възпаление на простатата става през 1961 г. остро. Той обикалял болниците, но нито един лекар не се съгласил да го оперира и човекът изпаднал в отчаяние. При всяко ходене по голяма нужда имало кръв и гной. От много медикаменти той получил язви на дванадесетопръстника, разрушена чревна флора и тежко увреждане на черния дроб. Човекът вече бил ни жив, ни умрял и трябвало по нареждане на лекаря да спре всички лекарства. След това го оперирали/както той пише, по електрически път. Въпреки операцията обаче възпаленията си останали. Хапчетата и инжекциите влошили повторно състоянието му. Тогава той започна с чай от коприва и чай за пикочния мехур, които до такава степен подобриха състоянието му, че днес той е отново работоспособен. Този изстрадал баща е щял вероятно да си спести това ходене по мъките, ако е знаел за дребноцветата върбовка, която може да излекува изоснови увреждания на простатата.
Върбовката, която досега бе твърде непозната като лечебно растение, а и за която в нито една от обичайните билкарски книги не се споменава, започна истинско триумфално шествие като лечебно растение против заболявания на простатата едва след представянето в първото издание на брошурата ми „Здраве от аптеката на Господ“. За много кратко време тя стана известна в цяла Европа и извън нея не на последно място и поради това, че при определени болести тя вече е помогнала на множество хора. В последно време тя започна да се появява и в билкови книги и съответните списания.
Поради многото видове върбовка възникна обаче и известна несигурност. От силно лековитите видове трябва да се изброят следните: Розово-червената Върбовка (Epilobium roseum), дребноцветата върбовка – речна върбовка (Epilobium parviflorum), планинската Върбовка (Epilobium montanum), тъмнозелената върбовка (Epilobium obscurum), ланцетовидната Върбовка (Epilobium lanzeolatum), хълмистата върбовка (Epilobium collinum), блатната върбовка (Epilobium palustre), чакълестата върбовка (Epilobium fleischer) и алпийската върбовка (Epilobium anagallidifolium). Всички тези видове целебни върбовки могат да се познаят по малките им цветчета в червеникав, бледо розов или почти бял цвят. Те са като заковани върху продълговатите, тесни семенни шушулки. от които след разпукването изскача покритото с бели, памуковидни коси семе. В Тирол върбовката е известна странно под името „Женска коса„.
От споменатите целебни видове се събира цялото растение, т.е. стъблото, заедно с листата и цветовете, като трябва да се внимава растението да се къса в средата (то между впрочем се чупи много лесно), за да може то след това да пусне отстрани нови леторасли. Събраните растения се нарязват още докато са пресни. От чая от върбовка се пият даже и при най-тежки случаи само по две чаши на ден и то една чаша сутрин на гладно и една чаша вечер. Това обаче не значи, че човек може да си спести посещението при лекаря при всяко тежко заболяване трябва на всяка цена да се консултира лекар.
Два вида върбовка, които човек трудно може да обърка с другите дребноцветни видове, не бива да се събират. Това са чорлавата или вълмова върбовка (Epilobium hirsutum) и горската върбовка (Epilobium angustif olium). Цветовете на първия вид стават големи колкото нокътя на палеца и сияят пурпурночервено. Той се среща често в големи храстоподобни количества, достигащи 150 см височина, по и край равнинни води; стъблата и листата му са месести, а отдолу леко власати. Известният австрийски ботаник Рихард Вилфорт, който е много добре запознат с върбовката като лечебно растение, не я споменава в книгата си: тя можела, както той казва, много лесно да бъде объркана с вълмовата върбовка, която, за разлика от дребноцветата, има поне пет пъти по-големи листа, по-месести стъбла и листа и достига една значително по-голяма височина, но пък има обратен ефект. Горската върбовка, наричана от народа още огнена или дяволската билка, достига до 150 см височина и обича да расте по горски полянки, горски окрайнини, изсечени, оголени места и малинаци. Големите пурпурночервени цветове седят в дълги пирамидовидни, редки гроздове по почервенялото стъбло. Тези, срещащи се на много места, върбовки сияят през време на цъфтежа като огненочервени покривала. От народното наименование „дяволска билка“ става ясно, че тя не бива да се използува за простатата.
Бях още млада булка, когато свекър ми, мъж в най-добра зряла възраст, почина от болестно увеличение на простатата, сиреч хипертрофия на простатата. Един много вещ в билколечението съсед ми показа дребноцветата върбовка и рече: „Ако свекър ви бе пил чай от това растение, сега да е още между живите. Запомнете тази билка! Вие сте още млада и с нея можете да помогнете на много хора.“ Но както обикновено става, когато човек е млад и здрав, аз повече не се заинтересувах от билката. Майка ми обаче точно обратното: тя я събираше всяка година и помагаше на много хора при заболявания на пикочния мехур и бъбреците. Лечебното действие е толкова силно, че често пъти тя с един замах отстранява всички оплаквания при заболявания на простатата. Имаше случаи, в които мъже бяха пред операция, уринираха само капки и една-единствена чаша чай довеждаше до облекчение. Чаят, разбира се, трябва да се пие по-продължително време, за да се стигне до излекуване.
От майка ми научих за един пациент, който имал вече зад себе си три операции от рак на пикочния мехур – клинично доказан рак на мехура и който бил в много лошо физическо състояние. Препоръчах му да пие чай от върбовка. За оздравяването му научих впоследствие от неговия лекар. Това беше по времето, когато аз самата все още не се занимавах с билки. Излекуването на този човек оказа силно, трайно Въздействие Върху мен. Майка ми често ме предупреждаваше, когато един ден тя вече не е Жива. да не забравям никога да събирам тази билка. На Сретение Господне през 1961 г. милата ми майка се спомина и същото лято аз забравих да събера върбовка. В амбулаторията на лекаря ми научих, че един мой познат лежи безнадеждно с рак на мехура в болницата ни. „Не!“ – извиках аз. ‘Този работлив човек не бива да умре!“ Имах предвид върбовката. Лекарят, макар и да бе с положително отношение към билките, смяташе, че в конкретния случай не можело нищо повече да се направи. Аз обаче не бях събрала никаква върбовка и с ужас си помислих, че в средата на октомври всичко ще да е увехнало и изсъхнало. Въпреки това отидох да търся. Знаех едно място, където тя лятно време цъфтеше. На него обаче намерих само няколко пожълтели стъбла, които въпреки това нарязах на дребно и изпратих на жената на тежко болния. Тя му даваше да пие по две чаши чай на ден – сутрин и вечер по една. След 14 дни научих от лекаря, който ми се обади по телефона, че в състоянието на болния настъпило силно подобрение. Той се засмя: „Е, значи твоята тревичка помага!“ Оттогава насам можах да помогна на стотици хиляди, както някога ми бе казал възрастният съсед: „Запомнете това растение, с него можете да помогнете на много хора“.
Един аптекар от Мюнхен ми показа в стара, дебела аптекарска книга мястото, където още през 1880 г. Върбовката се цитира като лекарствено средство. Химическите медикаменти обаче са я изтласкали съвсем. Чрез моите доклади, билкарски пътешествия и публикации, върбовката отново стана позната на всички слоеве на населението. Напътствията ми намират у много хора силен отклик, което разбирам от това, че навсякъде, където и да сме на поход с мъжа ми – било то в планината, по горски пътища, край потоци или по оголени места – виждаме за наша радост, че средният леторасъл на върбовката е грижливо обран. Всеки един, който познава тази лечебна билка, я цени и предпазва от изчезване, като я щади при брането. След бране растението покарва отново още два до три пъти. Ако главният корен остане в земята, през следващата пролет той пуска отново листа.
От изпратените ми писма научавам за моя най-голяма радост, че в много градини между ягодите, зеленчуците и декоративните храсти расте и дребноцветата върбовка. Преди тя бе унищожавана като досаден плевел. А на колко много страдащи можеше тогава да донесе здраве и желание за живот! Преди известно време можах да помогна на един духовник, отписан от лекарите като безнадежден с рак на простатата и мехура и днес този човек може да се отдаде отново, с пълна сила, на работата си.
Писмо от Шварцвалд: „При лечение на рак в корема, от облъчването зълва ми получи увреждания или по-точно – цепнатина в червото и мехура. Тя имаше такива болки в мехура, че лекарят бе принуден да даде морфин. Тогава ние започнахме да търсим, въз основа на Вашата картинка в „Аптеката на Господ“, дребноцветата върбовка, намерихме я и след едноседмично пиене на чай всички болки изчезнаха. Това са чудесата от Божията аптека!“
Много хора, които страдат от простата, могат чрез дребноцветата върбовка отново да оздравеят, често пъти даже без да е нужна операция. Ако вече е направена такава, чаят от върбовка премахва паренето и другите оплаквания, които се явяват често впоследствие Във всеки случай обаче би трябвало да се консултира лекар.
Един излекувал се от заболяване на простатата от Кобург ми пише: „Дребноцветата върбовка помогна при моите оплаквания от простатата. Лежах със сърдечен инфаркт в болницата в Кобург. Наред с това имах и оплаквания в простатата, които лекарите обаче не искаха да премахнат оперативно поради лошото състояние на сърцето ми. В случай че тя се влошеше, трябвало да се вкара постоянна тръбичка. Тогава научих за чудесната дребноцвета върбовка, която бе помогнала на толкова много хора с подобни страдания. Започнах да пия всеки ден по три чаши чай от нея и след няколко дни се избавих от всичките си проблеми с простатата. Сега вече пия за пълно оздравяване – по две чаши на ден. Благодаря на Господа от все сърце! На Вас, г-жо Требен, пожелавам да помогнете с дребноцветата върбовка на още много хора, изпаднали в подобна беда. Не е за вярване как Божиите лечебни растения могат да помогнат, когато официалната медицина изпадне в безизходица“.
ВИД ПРИЛОЖЕНИЕ
Приготвяне на чай: Една препълнена чаена лъжичка билки само се попарва ¼ от литър вода и се оставя малко да се изкисва в нея. Пият се само по две чаши на ден – сутрин на гладно и вечер половин час преди вечеря.
ВЪРБОВКАТА ПОМАГА (от g-р Дирк Арнтцен – Берлин)
Писмо от g-р Арнтцен – лекар по обща медицина, антропософ:
„В основата на последващото описание е залегнало разбиране за растенията, дошло като идея от Рудолф Щайнер и разработено по-нататък от различни биолози и ботаници. Това разбиране е Всъщност една картина и се нарича „Обратният тридялов човек“. Това означава, че корените съответствуват на нервно-сетивната организация, т.е. главно на главата на човека листната част – на средната, ритмична система, а цветоплодната част – на обмяната на Веществата и крайниците.
Тази представа, като всички неща от Живота, не може механично да се прилага. Тя трябва да се разработи индивидуално за всяко растение, а и обратно – за всеки пациент. Но схваната веднъж, макар първоначално само от малко примери, тя поставя здрави, трайни основи за разбирането на иначе все оставащите малко неясни „взаимовръзки“ между човек и растение.
Принципът на този подход трябва да се покаже с един пример. Да вземем Hamamelis virginica – вълшебното орехче. При него цветовете излизат през зимата направо от кората – липсва нормалната Връзка посредством листата. Кората трябва да се причислява към минералния коренов дял. Следователно тук ние имаме ситуация, при която „принципът на обмяната на Веществата“ на цветовете се сблъсква директно с „нервно-сетивния принцип“ на корена на кората, без да е налице „здравословното, нормално“ уравновесяване чрез листата. Това положение на нещата съществува при човека (и естествено и при Животните), например при раната, но предимно в областта на ануса. Вълшебното орехче е модел на раната, на хемороидите. То може да се справя доживотно с тази ситуация, без да се разболее, би могло да се каже. че то Живее и чрез това изключение. Така растението може да стане лечебно средство за нас. тъй като то ни показва нагледно как човек може да се справя цял живот с дадена ситуация, без при това да се разболее. И тъй като такива „ситуации“ са факти на Живота, т.е. те са Вече нещо духовно, то нещата вече не опират толкова до масовото, материалното, което може да даде обяснение за въздействието на хомеопатични разредители (потенции).
Но да отидем към върбовката на Мария Требен. Растението се характеризира главно с това, че смятаното първоначално за малко, безобидно цветно стъбло, в действителност е долу стоящ яйчник, който, както подобава за плода, след цъфтежа значително набъбва, изменя цвета си и нараства на дължина. После през есента обвитите обилно с памук семена падат. Върбовката в различните си видове е една твърде разпространена билка. Растението цъфти и плоди доста богато, т.е. то си изживява живота твърде буйно в тази област; листата, стъблата и корените отстъпват на заден план като безинтересни. Това нещо. съотнесено към човека, означава: Главното действие можем да търсим в по-долния човек, към който спадат главно пикочните и половите органи. Чрез други разсъждения чревната област може в значителна степен да се изключи (това са повече вкусните, напр. горчивите дроги).
Яйчникът, като значимата, очебийна част. е обърнат навътре, което може да се изтълкува с това. че вътре се вижда ясно връзката към местоположението на простатата. Развитието на плода през есента ни кара да мислим за есента на човека – разпространеното навсякъде явление, за една също толкова честа „болест“.
Съвсем сходно е положението и при пъпеша и тиквата: Долу стоящ яйчник, огромно увеличение след цъфтежа и така да се каже. необходимо въздействие върху пикочните органи. Същото е и с крушата (Pyrus). А за специалистите: Hypoxis rooperi. постоянното растение на ситостерина от южна Африка, има също долу стоящ яйчник.
Впечатляващо е явлението, че някои важни урогенитални растения, като тополата, като памука (Gossypium) показват също така силно, очебийно памуко образуване. Обяснението за това все още не е намерено.
Най-ефикасно е, както пише и Мария Требен, приготвянето на чай. Този ароматен, воден начин на приготвяне дава на лечебните сили и специалната посока към по-долния човек с пикочния апарат.
И това, което е най-важно: Върбовката помага! Хиляди благодарности на преоткривателката на това. досега пренебрегвано, лечебно растение от аптеката на Господ.“
Maria Treben 